И тази година КПНРО потърси обратна информация от регистрираните одитори и СОП, на които бяха извършени проверки за контрол върху качеството.

Анкетата за обратна връзка се наложи като много добра практика, която продължава вече четири години.

Какви са очакванията от провеждането на такава анкета?

На първо място, комисията получава информация за качеството на извършваната инспекционна дейност през погледа на проверяваните одитори.

На второ място, възможността за получаване на препоръки и предложения за подобряване работата при извършване на проверкитеопределя едни продуктивни взаимоотношения между надзорния орган и професията.

На трето място, информацията от обратната връзка действа дисциплиниращо на инспекторите. Те са по-прецизни в работата си по отношение изпълнение изискванията на процедурите при извършване на проверките, обоснованост на заключенията и полезност на дадените препоръки.

Какви са изводите след извършения анализ на информацията от анкетата?

1. Повишава се ефективността на проверките за контрол върху качеството.

Повече от половината от респондентите са извършили промени във фирмените си процедури или работни програми. Мнението е, че проверките са били полезни. Получени са полезни съвети от инспекторите за подобряване на одиторската практика по отношение проверка на оповестяванията и усъвършенстване на инструментите за това, инвентаризация на паричните средства към датата на отчета, на оптимизиране на модела за предпазване от заплахи за независимостта и спазване на фундаменталните етични принципи.

Постигната е по-добра комуникация по време на проверките между инспектори и одитори.

Анкетираните считат, че цялостното поведение на инспекторите е колегиално и почтено. През предходната година, макар и в единични случаи, имаше бележки към поведението им и бяха дадени препоръки, но в настоящата анкета мнението е, че моделът на поведение на проверяващия екип е безупречен.

1. Методиката за определяне обема на извадката и избора на конкретни ангажименти за проверка е теоретично обоснована.

През предходната година бяха дадени препоръки за по-широко прилагане на рисково-базирания подход при определяне на извадката. През последната кампания беше използвана нова методика, разработена и приета от комисията. Видно от информацията от попълнените анкети, използваният подход е адекватен и в достатъчно висока степен съобразен с риска на одитните ангажименти.

За подобряване на инспекционната дейност и на цялостната работа на комисията са дадени редица препоръки. По-важните от тях са:

• КПНРО да участва в проверка на одитори, които нямат публични дружества. Разумно би било да се определят рискови показатели, на основата на които да се включва инспектор от комисията към определени проверки, извършвани от Съвета за контрол върху качеството на одиторските услуги;

• При проверка адекватността на времевите и човешки ресурси да не се акцентира върху покриването на определен минимум, а да се оценява дали не е налице свръходитиране, което води до неефективен и неоправдано скъп одитен ангажимент;

• КПНРО да участва при изготвянето на плана за проверка на одиторите на предприятия с дейност от обществен интерес. Участието на независим контролен орган при планирането на проверките, по мнение на одитори, би подобрило обективността;

• Непрекъснато да се повишава квалификацията на инспекторите.

Прави впечатление, че препоръките от предходната година липсват в настоящата анкета, напр. прецизиране на въпросниците с цел избягване на повторения и неясноти, използване на рисково-базирания подход при определяне на извадката от ангажименти за проверка, инспекторите да са по-диалогични и да не подхождат „буквоядски“ при проверките. Това е доказателство, че КПНРО анализира информацията от въпросите за обратна връзка и прави необходимото да усъвършенства работата си.

За последните две години анкетата се попълва от приблизително една четвърт от проверените РО и СОП. Причината според нас е, че същата не се провежда непосредствено след извършване на проверката. С цел получаване на информация от повече проверени практики, комисията взе решение за предоставяне на анкетата за попълване след приемане от комисията на доклада за резултатите. Обмисля се и друг подход за обратна връзка – стратифициран подбор по големина на практиките.

В крайна сметка, какъвто и подход да се приеме, важното е да се получат достоверни изводи за дейността на инспекторите и на комисията като цяло, за да се идентифицират правилно проблемните области, които следва да се променят.