Нови акценти в надзора според новия ЗНФО
Какво се запазва?
Какво е новото?
Какви са предизвикателствата?
Какво предстои?
Новият Закон за независимия финансов одит вече е факт. Всеки, който ще го прилага по един или друг повод, ще прецени доколко законът е добър и решава проблеми. Разбира се, отчитайки общата посока на европейското право – изменителната одитна Директива 2014/56/ЕС и новия Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и Съвета по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес (ПОИ), а именно – укрепване на публичния надзор над регистрираните одитори и прилагане на общ регулаторен подход към одиторите на ПОИ. В преамбюла на изменителната Директива е записано: „…за да се засили защитата на инвеститорите, е важно да бъде укрепен публичният надзор над задължителните одитори и одиторските дружества, като бъде повишена независимостта на публичните органи за надзор на Съюза и като им бъдат предоставени адекватни правомощия за разследване и налагане на санкции с цел откриване, възпиране и предотвратяване на нарушения на приложимите правила в рамките на предоставянето на одиторски услуги от задължителните одитори и одиторски дружества.“ Следва да се има предвид, че публичният надзор се осъществява върху професионалната дейност на регистрираните одитори, която е дейността по задължителен финансов одит и свързани с одита услуги. Контролът върху професионалната дейност на членовете на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) е изцяло в правомощията на професионалната организация. Съгласно дефиниция в новия закон, професионалната дейност на член на ИДЕС е дейността по предоставянето на услуги, изискващи счетоводни или свързани с тях умения, включващи ангажименти за финансов одит, за преглед на финансова информация и за изразяване на сигурност, различни от одит или преглед, по договорени процедури и за компилация. Най-общо казано, професията продължава да е саморегулираща се във всяко едно отношение, с изключение на дейностите по задължителен финансов одит и свързаните с одита услуги.
Преди да коментирам новите акценти в надзора, само ще маркирам кои постановки от стария закон се запазват без промени.
На първо място, запазват се досегашните правомощия на ИДЕС, за които крайната отговорност е на надзорния орган, съгласно одитната Директива. Това са дейностите по организиране и провеждане на изпитите за придобиване на правоспособност на регистриран одитор; продължаващото професионално развитие на регистрираните одитори; извършване дейностите по регистриране на одиторите с правоспособност; поддържане регистъра на одиторите и осъществяване функциите по контрола за гарантиране на качеството на професионалната дейност на регистрираните одитори, одитиращи предприятия не от обществен интерес (неПОИ) (вж чл. 36, ал. 1, т. 1-5 и чл. 85, ал. 3). Тези делегирани дейности, без последната, за която е необходимо нарочно решение на надзорния орган, са предоставени на професионалната организация чрез закона.
На второ място, запазват се като цяло обхватът и принципите на системата за гарантиране на качеството на професионалната дейност на регистрираните одитори, разширени с изискванията на Регламент (ЕС) № 537/2014 за регистрирани одитори, извършващи задължителен финансов одит на ПОИ (вж.чл.85, ал.1).
На трето място, запазва се обхватът на надзора над дейността на ИДЕС, включващ законосъобразното и ефективно упражняване на делегираните от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) функции (вж.чл.91).
В какво се изразяват новите постановки по отношение надзора над професионалната дейност на регистрираните одитори?
Бих ги групирала така – текстове за прецизиране на съществуващи функции и такива, въвеждащи нови изисквания и задължения.
Към първата група се включват правомощията на надзорния орган да приема правилата за условията и реда за упражняване на делегираните на ИДЕС функции (вж. чл. 71, ал. 3), както и да прилага надзорни мерки при констатиране на нарушения при осъществяване от ИДЕС на тези функции (вж. чл. 93). Досегашната практика, продиктувана от отменения вече закон, беше абсурдна. Надзорният орган извършваше контрола на качеството на професионалната дейност на регистрираните одитори по правила, изготвени от субекта на надзор и без да бъдат уважавани предложенията от страна на комисията за изменението им, поради наличие на проблемни текстове и процедури. А едновременно с това, комисията да носи отговорността. Това е нелогично. Европейският парламент е определил, че понятието „крайна отговорност“ покрива не само надзора над тези задачи, определени с Директивата, а и самото изпълнение на задачите, които са делегирани. Който носи отговорността, той определя какво и по какви правила да извършва. А когато не се извършва по определените от него правила, да има възможност за реакция – да дава срок за корекция в поведението и дори да отнема делегираното правомощие.
В тази група се включват и по-конкретни текстове, свързани със задължението за опазване на професионална тайна от страна на комисията и нейните служители.
Към втората група се включват нови изисквания и задължения за комисията като надзорен и регулаторен орган. Тези функции са продиктувани от новото европейско законодателство и не са хрумване или настояване от страна на комисията. Дори напротив, ясно осъзнаваме голямата отговорност, която ни се възлага. Регламентът определя компетентните органи, у нас това е КПНРО, да извършват наблюдение на пазара на предоставянето на услуги във връзка със задължителния одит на ПОИ, като оценяват:
- рисковете, произтичащи от наличието на пропуски, свързани с качеството на дейността на регистрираните одитори;
- нивата на концентрация на пазара, вкл. в конкретни сектори;
- резултатите от дейността на одитните комитети (ОК).
Във връзка с новите задължения са и допълнителните правомощия на надзорния орган за предоставяне на информация, свързана със задължителния одит, от всяко лице. Това е изискване на чл. 23 от Регламента, който се прилага директно от всяка страна членка.
За комисията съществува задължение поне веднъж на три години да изготвя доклад за развитието на пазара на одиторските услуги на ПОИ и да го представя на новосъздадения Комитет на европейските органи за надзор над одиторите (КЕОНО), Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП или ЕSMA), Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейската комисия. В Регламента няма посочени критерии за извършване на оценката, като очакваме, че ще бъдат дадени насоки след започване активната работа на КЕОНО, по прилагането на регламента. Досега практиката в повечето държави е била да се прави самооценка най-малко веднъж на две години, която оценка се е представяла пред органа по назначаване.
На зададен от страна членка въпрос „ По какъв начин компетентният орган ще наблюдава ефективността на одитните комитети?“, ЕК отговаря, че новите правила не съдържат изрични критерии за оценка на изпълнението на одитните комитети, но въпреки това те определят задачи, които ОК се очаква да изпълнява и които се отнасят до одитния пазар, като напр. начина по който ОК ще организира процедурата за избор на одитор, както и задачата за мониторинг на независимостта на РО, в частност с оглед предоставянето на допълнителни услуги на одитираното дружество.
В новия закон е дадена възможност КПНРО да дава предписания за подобряване работата на ОК в ПОИ. Твърденията, че се дават свръхправомощия на комисията са спекулативни. За всички е ясно, че тези предписания са само във връзка с отговорностите на ОК по гарантиране независимостта на външния одитор, вкл одобряване извършването на допълнителни услуги от т.нар „сив списък“, и по отношение избора на одитор на предприятието.
Видно от всичко посочено дотук, твърденията на някои критици на закона за свръхрегулация и отнемане на правомощия на професионалната организация, са просто мит. Правомощията на ИДЕС не само, че не се ограничават, дори напротив-увеличават се. В новия закон, по искане на участниците в работната група от ИДЕС, е дадена възможност за налагане на дисциплинарни мерки от страна на ИДЕС при нарушения на устава на организацията, които включват задължителни предписания, лишаване от право на избор в органите на професионалната организация за срок от три години, предупреждение за изключване, временно изключване за срок от три години или за 5 години и глоба от 1000 до 15000 лв. Разбира се, регламентирани са и процедурите на дисциплинарното производство и реда за обжалване на наложена дисциплинарна мярка.
Очакваните предизвикателства пред регистрираните одитори, ИДЕС и КПНРО при прилагане на новите изисквания на ЗНФО по отношение на надзора не са малко.
Като основно предизвикателство бих посочила забраната в Регламента за участие в проверките за гарантиране на качеството на лица, които са действащи одитори (вж, чл. 26,пар 5, б. “б“). Във всяка една планова проверка или разследване в екипите са включвани контрольори от ИДЕС. Считаме, че тази практика трябва да продължи. Присъствието в екипа на регистриран одитор е полезно както за инспектора на комисията, така и за проверявания одитор, който се чувства по-сигурен в присъствието на колега. Би трябвало да се помисли и реши по какъв начин да се ползва експертизата на контрольорите в проверките, без това да е в нарушение на изискванията на Регламента. Отдавна се коментира необходимостта от назначаването на непрактикуващи регистрирани одитори като контрольори в ИДЕС. Дойде моментът, в който трябва да се вземе решение как точно да се случи това. Решението трябва да бъде комуникирано между комисията и професионалната организация.
Друго предизвикателство е свързано с допълнителната информация, която регистрираните одитори трябва да предоставят на комисията. Това задължение произтича от текстовете на чл. 31, ал. 1, т. 12 и чл. 63 от закона. Съдържанието на изискуемата информация включва:
- списък на одитираните предприятия и получените от тях приходи, които следва да се разделят на приходи от ПОИ, приходи от задължителен одит, приходи от различни от одита услуги;
- списък на всички услуги, предоставени на одитираните предприятия от членовете на одиторската мрежа, когато регистрираният одитор е член на одиторска мрежа.
Условията и редът за предоставяне на тази информация ще бъдат определени с приети от КПНРО правила.
Предстои огромна по обем работа, свързана с подготовката и приемането на правила, методики и други нормативни документи, регламентиращи допълнително осъществяването на надзорните функции на КПНРО.
Предстои подготовка на правила за условията и редът за съставяне и поддържане на регистъра на регистрираните одитори, за подготовка и провеждане на изпити за придобиване на правоспособност, за продължаващо професионално развитие, за организацията на съвместните одити, за контрол върху качеството на дейността на регистрираните одитори, като нашата идея е за прилагане на различни процедури за различните по големина практики; за условията и редът за предоставяне от регистрираните одитори на ежегодната информация, изискуема по закона. Тук ще разчитаме на професионалната организация да даде своите предложения и да участва в подготовката на посочените правила.
Отделно комисията ще трябва да подготви и приеме правилата по чл. 82, ал. 6 за обмен на информация, представляваща професионална тайна. Към настоящия момент няма писмени правила и процедури, по които да се извършват проверки от органите на ИДЕС по получени сигнали. Нашата идея е тази процедури да бъдат включени към действащите правила за разследвания по сигнали до КПНРО с цел прилагане еднакъв подход при тези случаи.
Предстои изготвянето на правила и процедури за осъществяване надзор над делегирания на ИДЕС контрол на качеството на професионалната дейност на одитори, одитиращи неПОИ.
КПНРО и ИДЕС трябва да работим като един механизъм. Разбира се, трябва да се „оберат луфтовете“, да се премахне „шума в системата“, да „се добави достатъчно смазка“, за да заработи този механизъм гладко и така както се очаква от него. Ще трябват време, работа и енергия, от страна на комисията и на професията, за решаване на проблемите на „динамиката“, „статиката“ и „кинематиката“ на този механизъм. Като излезем от терминологията на физичните величини и понятия, ще видим, че преди всичко е необходима воля, която е основна човешка способност за съзнателно преодоляване на трудности и препятствия в името на поставената цел. Нека КПНРО и ИДЕС работим заедно с повече воля, защото целта ни е една – по-високо доверие на обществото в одиторската професия.
Ваня Донева – Председател на КПНРО