С  влязло в сила Решение № 22481/06.11.2024 г. на Административен съд – София-град, потвърдено с Решение № 8275/30.07.2025 г. по административно дело № 3203/2025 г. на Върховния административен съд на Република България – Пето отделение, е потвърдено Решение № 88/16.04.2024 г. на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, с което е приложена надзорна мярка по чл. 89, ал. 2, т. 6 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта (Загл. доп. – ДВ, бр. 79 от 2024 г.) (ЗНФОИСУ) спрямо регистрирания одитор Павел Любенов Димитров – рег. № 0440 от регистъра по чл. 20 ЗНФОИСУ, с която същият е лишен от право да извършва финансов одит за срок две години.

Надзорната мярка е влязла в сила, считано от 31.07.2025 г.

Надзорната мярка е приложена за това, че при извършена инспекция за гарантиране качеството на професионалната дейност на регистрирания одитор Павел Любенов Димитров – рег. № 0440 от регистъра по чл. 20 ЗНФОИСУ, в резултат от извършена проверка относно качеството на изпълнение на ангажименти за независим финансов одит на годишните финансови отчети за 2021 г. на 24 предприятия, е установено неспазване на изискванията на съответстващите и приложими за изпълнение на финансовия одит одиторски стандарти и императивни разпоредби на ЗНФОИСУ, както е описано по-долу:

Параграф 20 от МОС 200 „Общи цели на независимия одитор и на провеждането на одит в съответствие с Международните одиторски стандарти“ (който е в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009 г.) изисква одиторът да прави изявление за спазване на Международните одиторски стандарти в своя доклад, освен ако не е спазил изискванията на МОС или тези стандарти са неприложими за изпълнения одиторски ангажимент.

С оглед на горепосоченото изявлението на одитора в издадените от него одиторски доклади за извършен независим финансов одит на годишните финансови отчети на посочените по-горе дружества, че одитите са извършени в съответствие с Международните одиторски стандарти (МОС) означава, че регистрираният одитор би трябвало и съответно е спазил изискванията на тези стандарти.

Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и 2 ЗНФОИСУ регистрираният одитор е длъжен да осъществява своята професионална дейност на територията на страната, като прилага принципите и изискванията на приложимите одиторски стандарти към датата на поемане на съответния одиторски ангажимент, като приложимите одиторски стандарти по силата на тази норма са Международните одиторски стандарти, Международният стандарт за контрол на качеството и другите международни стандарти, издадени от Международната федерация на счетоводителите чрез Съвета по международни одиторски стандарти и стандарти за изразяване на сигурност.

Констатираните при инспекцията съществени пропуски и несъответствия спрямо изискванията на МОС и ЗНФОИСУ са, както следва:

1.    Неизпълнени процедури за оценка на разполагаеми ресурси

Всички проверени при инспекцията ангажименти за независим финансов одит на годишните финансови отчети за 2021 г. на горепосочените дружества са с издадени одиторски доклади през 2022 г. и преди 15.12.2022 г. Одиторът съгласно изискванията на пар. 2 от МОС 220 „Контрол върху качеството на одита на финансови отчети“ (в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009 г. и до влизане в сила на преработения стандарт, влизащ в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2022 г.) и пар. 26 от Международен стандарт за контрол върху качеството 1 (МСКК1) „Контрол върху качеството за фирми, които извършват одити и прегледи на финансови отчети, и други ангажименти за изразяване на сигурност и свързани по съдържание услуги“ (в сила от 15.12.2009 г. и до влизане в сила от 15.12.2022 г. на Международен стандарт за управление на качеството 1 „Управление на качеството за фирми, които извършват одити или прегледи на финансови отчети или други ангажименти за изразяване на сигурност или свързани по съдържание услуги“) следва да е създал политика и процедура за приемане или продължаване на одиторския ангажимент, която да осигури разумна степен на сигурност, че е компетентен да изпълни ангажимента и разполага с възможностите, времето и ресурсите да го направи.

Съгласно чл. 53, т. 3 ЗНФОИСУ при поемане и продължаване на ангажимент за независим финансов одит регистрираният одитор е длъжен да оцени и да документира писмено дали разполага с компетентни служители, време и ресурси, необходими за извършване на финансовия одит.

Във връзка с горепосоченото съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 ЗНФОИСУ при изпълнението на ангажимент за независим финансов одит регистрираният одитор осигурява достатъчно време и ресурси, за да може да изпълни задълженията си адекватно и одитът да бъде извършен качествено.

            При горепосочената инспекция е констатирано, че регистрираният одитор не е изпълнил процедури, с които да оцени достатъчността на ресурсите си, с което не е спазил изискванията на чл. 53, т. 3 и чл. 56, ал. 1 ЗНФОИСУ и пар. 26 от МСКК1, в резултат на което се поставя под съмнение възможността на регистрирания одитор да изпълни адекватно и качествено всички 24 ангажимента за независим финансов одит, които са включени в обхвата на инспекцията.

2.    Неизпълнение на одиторски процедури за оценка и документиране на независимостта на регистрирания одитор

Съгласно чл. 46 ЗНФОИСУ преди поемане на одиторски ангажимент и по време на неговото извършване регистрираният одитор е длъжен да оцени и документира писмено съответствието с изискванията на приложимите одиторски стандарти и на Етичния кодекс по отношение на своята независимост и на фундаменталните етични принципи.

Съгласно чл. 53, т. 1 и т. 2 ЗНФОИСУ при поемане и продължаване на ангажимент за независим финансов одит регистрираният одитор длъжен да оцени и документира писмено дали са изпълнени изискванията за независимост и обективност по чл. 54 същия закон и дали има заплахи за неговата независимост, съответно какви предпазни мерки са приложени за намаляване на тези заплахи.

 При горепосочената инспекция е констатирано, че регистрираният одитор не е оценил и документирал писмено независимостта си за всички 24 ангажимента за независим финансов одит, които са в обхвата на инспекцията, с което не е изпълнил разпоредбите на чл. 46 и чл. 53, т. 1 и т. 2 ЗНФОИСУ.

Одиторът не е спазил фундаментално изискване за оценка и документиране на независимостта си. Това поставя под съмнение независимото, адекватно и качествено изпълнение на целия одит, вкл. адекватността на изразените одиторски мнения, за всички 24 ангажимента за независим финансов одит, които са включени в обхвата на инспекцията.

3.    Неизпълнение на одиторски процедури за получаване на разбиране за одитираните предприятия и средата, в която функционират, и вътрешния им контрол

Съгласно изискванията на параграфи 11 – 24, включително, от МОС 315 (преработен) „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания чрез получаване на разбиране за предприятието и неговата среда“ (който е в сила за одити на финансови отчети за периоди, завършващи на или след 15 декември 2013 г.), регистрираният одитор е длъжен да получи и да документира разбиране за предприятието и средата, в която то функционира, включително за неговия вътрешен контрол, което включва разбиране за:

-     предприятието и средата, в която то функционира, както и

-     вътрешен контрол на предприятието:

-     контролна среда;

-     процес на оценяване на риска от страна на предприятието;

-     информационната система, включително свързаните с нея бизнес процеси, имаща отношение към финансовото отчитане и комуникация;

-     контролни дейности, имащи отношение към одита;

-     текущото наблюдение на контролите в предприятието.

При горепосочената инспекция е констатирано, че в одиторските досиета на всички 24 проверени ангажимента за независим финансов одит не са налични писмени доказателства, удостоверяващи изпълнение на горепосочената процедура или дори имащи отношение към получаване на разбиране за одитираните предприятия и средата, в която функционират, и вътрешния им контрол.

С оглед на горепосоченото регистрираният одитор не е изпълнил изискванията на параграфи 11 – 24, включително, от МОС 315 (преработен) „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания чрез получаване на разбиране за предприятието и неговата среда, с което не е осигурил база за разработване и изпълнение на одиторски процедури, с които да получи достатъчни и уместни одиторски доказателства в подкрепа на изразените от него одиторски мнения върху годишните финансови отчети на всички горепосочени 24 предприятия.

4.    Неизпълнение на одиторски процедури за оценка на риска

Съгласно изискванията на пар. 5 от МОС 315 (преработен) „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания чрез получаване на разбиране за предприятието и неговата среда“ регистрираният одитор е длъжен да изпълни процедури за оценка на риска с цел осигуряване на база за идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания на ниво финансов отчет и на ниво твърдение за вярност.

Във връзка с горепосоченото, съгласно изискванията на пар. 6 от МОС 315 (преработен) конкретните одиторски процедури за оценка на риска, които регистрираният одитор е длъжен да изпълни, са:

-     проучващи запитвания към ръководството, лицата, изпълняващи функцията „вътрешен одит” и други лица в предприятието;

-     аналитични процедури;

-     наблюдение и фактически проверки;

-     текущото наблюдение на контролите в предприятието.

При горепосочената инспекция е констатирано, че в одиторските досиета на всички 24 проверени ангажимента за независим финансов одит не са налични писмени доказателства, удостоверяващи извършване на процедури за оценка на риска с цел осигуряване база за идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания на ниво финансов отчет и на ниво твърдение за вярност.

С оглед на горепосоченото регистрираният одитор не е изпълнил изискванията пар. 5 и 6 от МОС 315 (преработен) „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания чрез получаване на разбиране за предприятието и неговата среда“, като по този начин не е осигурил база за идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания на ниво финансов отчет и на ниво твърдение за вярност което поставя под съмнение адекватното и качествено изпълнение на всички 24 ангажимента за независим финансов одит, които са включени в обхвата на инспекцията.

5.    Неидентифициране и неоценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания ниво финансов отчет и на ниво твърдение за вярност

Съгласно изискванията на пар. 25 от МОС 315 (преработен) „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания чрез получаване на разбиране за предприятието и неговата среда“ регистрираният одитор е длъжен да идентифицира и оцени рисковете от съществени неправилни отчитания на ниво:

-     финансов отчет;

-     твърдение за вярност по отношение на класове сделки и операции, салда по сметки и оповестявания,

за да осигури база за разработване и изпълнение на допълнителни одиторски процедури в отговор на рисковете, които е бил длъжен да оцени.

Във връзка с горепосоченото, съгласно изискванията на пар. 26 от МОС 315 (преработен) конкретните одиторски процедури, които регистрираният одитор е длъжен да изпълни, са:

-     да идентифицира рисковете през целия процес на получаване на разбиране за предприятието и средата, в която то функционира, включително за съответните контроли, свързани с рисковете, както и чрез разглеждане на класовете сделки и операции, салда както и чрез разглеждане на класовете сделки и операции, салда по сметки и по сметки и оповестявания във финансовия отчет;

-     да прецени идентифицираните рискове и да оцени дали те са свързани с финансовия отчет като цяло и потенциално засягат редица твърдения за вярност;

-     да свърже идентифицираните рискове с това, което може да е грешно на ниво твърдение за вярност, като вземе предвид уместните контроли, които възнамерява да тества;

-     да прецени вероятността от неправилно отчитане, включително възможността за множество неправилни отчитания, и дали потенциалното неправилно отчитане може да доведе до съществено неправилно отчитане.

При горепосочената инспекция е констатирано, че в одиторските досиета на всички 24 проверени ангажимента за независим финансов одит не са налични писмени доказателства, удостоверяващи изпълнение на изискуемите съгласно пар. 25 и 26 от МОС 315 (преработен) „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания чрез получаване на разбиране за предприятието и неговата среда“.

С оглед на горепосоченото регистрираният одитор не е изпълнил изискванията на пар. 5 и 6 от МОС 315 (преработен) „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания чрез получаване на разбиране за предприятието и неговата среда“, като не е идентифицирал и оценил рисковете от съществени неправилни отчитания, независимо дали се дължат на измама или грешка, на ниво финансов отчет и на ниво твърдение за вярност, чрез получаване на разбиране за предприятието и средата, в която то функционира, включително за вътрешния му контрол.

По този начин регистрираният одитор не е осигурил база за разработване и изпълнение на процедури в отговор на оценените рискове от съществени неправилни отчитания, което поставя под съмнение адекватното и качествено изпълнение на одита, което поставя под съмнение адекватното и качествено изпълнение на всички 24 ангажимента за независим финансов одит, които са включени в обхвата на инспекцията

6.    Неналичие на изискуема одиторска документация за планиране на одита

Планирането на одита включва определяне на общата одиторска стратегия за ангажимента и разработването на план на одита като планирането помага на одитора да отдели подходящото внимание на важните области на одита, своевременно да идентифицира и разреши потенциални проблеми, надлежно да организира и управлява одиторския ангажимент, така че той да бъде изпълнен по ефективен и ефикасен начин и др.

Съгласно изискванията на пар. 7 и 12 от МОС 300 „Планиране на одита на финансови отчети“ (в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009 г.) е длъжен да документира обща одиторска стратегия, чрез която се определят обхватът, времето на изпълнение и насоката на одита, и съгласно която се разработва плана за одита. Планът за одит по смисъла на пар. 9 от МОС 300 трябва да включва описание на:

-     естеството, времето на изпълнение и обхвата на планираните процедури за оценка на риска, както това е дефинирано съгласно МОС 315 (преработен),

-     естеството, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните одиторски процедури на ниво твърдение за вярност, както това е дефинирано съгласно МОС 330,

-     другите планирани одиторски процедури, които се изисква да бъдат изпълнени, за да отговаря ангажиментът на изискванията на МОС.

Одиторската стратегия и плана на одита са задължителна документация в одиторското досие.

При горепосочената инспекция е констатирано, че в одиторските досиета на всички 24 проверени ангажимента за независим финансов одит не са налични изготвени от одитора одиторска стратегия и план за одита.

С оглед на горепосоченото регистрираният одитор не е изпълнил изискванията на пар. 7, 9 и 12 от МОС 300 „Планиране на одита на финансови отчети“, като по този начин не е планирал одитите, така че те да бъдат извършени по ефективен начин, което поставя под съмнение адекватното и качественото изпълнение на всички 24 ангажимента за независим финансов одит, които са включени в обхвата на инспекцията.

7.    Неприлагане от одитора на концепция за същественост

Съгласно пар. 8 от МОС 320 „Ниво на същественост при планирането и изпълнението на одита“ е длъжен да прилага концепцията за нивото на същественост по подходящ начин при планирането и изпълнението на одита.

Съгласно пар. 10 от МОС 320 когато изготвя цялостната стратегия на одита, одиторът е длъжен да определи нивото на същественост за финансовия отчет като цяло, съответно съгласно пар. 11 от същия стандарт одиторът е длъжен да определи ниво на същественост на изпълнението за целите на оценката на рисковете от съществени неправилни отчитания и за определяне характера, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните одиторски процедури.

Във връзка с горепосоченото, ниво на същественост на изпълнението означава сумата или сумите, определени от одитора на по-нисък размер от нивото на същественост за финансовия отчет като цяло с цел намаляване до подходящо ниско ниво на вероятността общата сума на некоригираните и неразкритите неправилни отчитания да надвишава нивото на същественост за финансовия отчет като цяло.

При горепосочената инспекция е констатирано, че в одиторските досиета на всички 24 проверени ангажимента за независим финансов одит не са налице писмени доказателства, удостоверяващи, че одиторът е изготвил и приложил концепция за нивото на същественост както при планирането и изпълнението на одита, така и при оценката на ефекта от идентифицираните неправилни отчитания върху одита и на некоригираните неправилни отчитания върху финансовия отчет и при формирането на мнението, изразено в одиторския доклад, с което не е изпълнил целта на МОС 320, дефинирана в пар. 8 от същия.

С оглед на горепосочените изисквания, одиторът е бил длъжен да определи ниво на същественост на изпълнението за целите на оценката на рисковете от съществени неправилни отчитания и за определяне характера, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните одиторски процедури.

Одиторът е длъжен да прави своите заключения, съответно да изрази одиторско мнение, на базата на определените по гореизложения ред нива на същественост, за да определи дали е налице достоверното представяне на финансови отчети във всички съществени аспекти на приложимата отчетна база.

С оглед на констатираното при инспекцията, че регистрираният одитор не е приложил концепция за съществеността и не е дефинирал кое ще оценява като съществено отклонение и несъответствие във финансовия отчет, той е подвел потребителите за своята преценка относно това дали финансовият отчет дава вярна и честна представа за състоянието на одитираното предприятие и е изготвен във всички съществени аспекти на изискванията на приложимата отчетна рамка.

С горепосоченото регистрираният одитор не е изпълнил и основната цел на финансовия одит, дефинирана в чл. 2 ЗНФОИСУ, да повиши доверието на потребителите в достоверността на информацията във финансовият отчет.

8.    Неизпълнение на одиторски процедури и неполучени достатъчни и уместни одиторски доказателства в подкрепа на одиторските мнения

Съгласно пар. 7 от МОС 200 „Общи цели на независимия одитор и на провеждането на одит в съответствие с международните одиторски стандарти“ (в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009 г.) регистрираният одитор е длъжен да:

-     идентифицира и оценява рисковете от съществени неправилни отчитания, независимо дали се дължат на измама или грешка, на основа на разбиране на предприятието и на неговата среда, включително на вътрешния контрол на предприятието,

-     получи достатъчни и уместни одиторски доказателства, за това дали съществуват съществени неправилни отчитания, чрез разработването и изпълнението на подходящи процедури в отговор на оценените рискове и

-     формира мнение върху финансовия отчет, базирано на заключенията от получените одиторски доказателства.

Получаването на достатъчни и уместни одиторски доказателства според изискванията на пар. 17 от МОС 200 е с цел свеждане на одиторския риск до приемливо ниско ниво, което да даде възможност на одитора да направи разумни заключения, върху които да базира одиторското си мнение.

Съгласно изискванията на пар. 3 от МОС 330 „Одиторски процедури в отговор на оценените рискове“ целта на одитора е да получи достатъчни и уместни одиторски доказателства за оценените рискове от съществени неправилни отчитания, чрез планирането и изпълнението на подходящи процедури в отговор на тези рискове.

При горепосочената инспекция е констатирано, че при изпълнение на всичките 24 проверени ангажимента за независим финансов одит регистрираният одитор нито е оценил рисковете, нито е планирал и изпълнил одиторски процедури, които е бил длъжен да изпълни съгласно изискванията пар. 5, пар. 6, пар. 8 от МОС 330 и които по същество са:

-     общи, в отговор на рисковете на ниво финансов отчет, и

-     допълнителни, в отговор на рисковете на ниво твърдение за вярност.

При горепосочената инспекция е констатирано, че в одиторските досиета на всички 24 проверени ангажимента за независим финансов одит не са налице писмени доказателства, удостоверяващи, че регистрираният одитор е изпълнил процедури по същество или тестове на контрола съгласно изискванията на пар. 4 от МОС 330, с което не е потвърдил дали финансовите отчети на одитираните дружества са изготвени във всички съществени аспекти на съответствие с приложимата за предприятията отчетна рамка.

При горепосочената инспекция е констатирано, че при изпълнение на всички 24 проверени ангажимента за независим финансов одит регистрираният одитор не е спазил изискванията на пар. 7 и пар. 17 от МОС 200, като:

-     не е идентифицирал рисковете от съществени неправилни отчитания;

-     не е планирал и не е изпълнил одиторски процедури в отговор на риска,

като по този начин не е получил достатъчни и уместни одиторски доказателства, които да обосноват изразените одиторски мнения относно достоверността на годишните финансови отчети на всички 24 дружества, които са включени в обхвата на инспекцията.

С оглед констатираното при инспекцията неизпълнение на задължителни одиторски процедури и неналичието на достатъчни и уместни одиторски доказателства регистрираният одитор не може да удостовери, че е получил разумна степен на сигурност, че финансовите отчети не съдържат съществени неточности, отклонения и несъответствия, дължащи се на грешки или измама. Въпреки това, той е изразил одиторско мнение върху годишните финансови отчети на всички 24 дружества, които са включени в обхвата на инспекцията, дали те не съдържат съществени неточности, за което не е получил разумна степен на сигурност, с което не е изпълнил изискванията на чл. 44, ал. 1 от Закона за независим финансов одит.

Гореописаната фактическа обстановка, констатирана от инспекционния екип при КПНРО, доказва че регистрираният одитор е изпълнил състава на чл. 89, ал. 1, т. 1 вр. чл. 85, ал. 1 ЗНФОИСУ.

Налице са пропуски и нарушения в дейността на регистрирания одитор, отнасящи се до неспазване на изискванията на международните одиторски стандарти, които засягат във висока степен обществения интерес. В резултат на тях се създават рискове за достигане до неправилни одиторски заключения по отношение на съществени обекти за отчитане при изпълнение на одитните ангажименти, съответно до издаване на неправилни или неадекватни мнения в одиторските доклади за достоверността на одитираните финансовите отчети, т.е. постигане целите на одита се поставя под съмнение. Чрез одиторския доклад одиторът комуникира с обществото. Така той изпълнява своите отговорности относно ефикасното използване на икономическите ресурси и опазване на обществения интерес, тъй като въз основа на одиторските доклади заинтересованите потребители взимат икономически решения. При издадено неадекватно одиторско мнение се създават предпоставки за заплахи спрямо тях, тъй като те не могат да разчитат на надеждни източници на информация, съответно е налице рискът от вземане на неправилни решения.

 Прилагането на надзорна мярка е в пълно съответствие с целта на закона, тъй като значението на извършвания контрол върху дейността на регистрираните одитори от страна на КПНРО е предотвратяването на въвеждане в заблуда на потребителите на финансова информация, както  и увеличаването на доверието на обществото в одитираните финансови отчети. Това се постига вкл. и чрез прилагането на надзорни мерки. В конкретния случай именно това обуславя прилагането на надзорната мярка – с оглед констатациите, установени при изпълнение на инспекцията, и продължаващата опасност регистрираният одитор да продължава и в бъдеще да допуска такива пропуски и несъответствия, административният орган счита, че в защита на обществения интерес е необходимо да се приложи надзорна мярка. Допуснатите пропуски в дейността на регистрирания одитор  са от такова естество, че обуславят налагането на следната надзорна мярка: лишаване на регистрирания одитор от правото за извършване на задължителен финансов одит за срок две години, тъй като нарушенията се класифицират като тежки според Методиката за определяне на надзорните мерки, прилагани по ЗНФОИСУ от КПНРО – те са с  висока степен на обществена опасност, извършени са виновно и от тях са настъпили вредоносни последици в среден или голям размер – при изпълнението на горепосочените 24 ангажимента за независим финансов одит на годишни финансови отчети регистрираният одитор е издал одиторски мнения, с които е заблудил потребителите на одитираните финансови отчети, твърдейки, че изразява разумна сигурност като е прилагал изискванията на МОС, които мнения обаче е установено при инспекцията, че не се основават на достатъчни и уместни одиторски доказателства съгласно изискванията на МОС и в нарушение на разпоредбите на ЗНФОИСУ.

Комисията счита, че извършените пропуски и нарушения трябва да бъдат прекратени и причините за тях да бъдат отстранени след тяхното конкретизиране и анализ, за което трябва да се приложи надзорна мярка по предвидения в ЗНФОИСУ ред.

Във връзка с горепосоченото и за целите на определяне вида и срока на надзорната мярка, комисията обсъди смекчаващите и утежняващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 8 от Методиката за определяне на надзорните мерки, прилагани по ЗНФОИСУ от КПНРО, както следва:

1.    Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори взе предвид следните утежняващи отговорността на регистрирания одитор факти и обстоятелства:

а) Последната инспекция за гарантиране качеството на професионалната дейност на регистрирания одитор Павел Любенов Димитров е извършена през 2009 г., в резултат на което е дадена оценка „В“ (установени са съществени и систематични пропуски спрямо съществените аспекти на изискванията за качество на извършваните одиторски услуги при прилагане на процедурите, определени в професионалните одиторски стандарти).

б) През периода от 2009 г. до 2023 г. професионалната практика на регистрирания одитор Павел Любенов Димитров е била включвана в годишните планове на КПНРО и на СККОУ при ИДЕС за инспекции за гарантиране качеството на професионалната дейност на регистрираните одитори, както следва:

-        по плана на СККОУ при ИДЕС за 2013 г., която не е завършила с доклад за резултати поради невъзможност регистрирания одитор да бъде открит за извършване на съответните проверки, предвидени за извършване при инспекцията;

-        по плана на СККОУ при ИДЕС за 2018 г., която не е завършила с доклад за резултати поради невъзможност регистрирания одитор да бъде открит за извършване на съответните проверки, предвидени за извършване при инспекцията;

-        по плана на КПНРО за 2021 г., която не е завършила с доклад за резултати поради отказ от съдействие от регистрирания одитор и възпрепятстване работата на инспекционния екип за изпълнение на възложената инспекция;

-        по плана на СККОУ при ИДЕС за 2022 г., която не е завършила с доклад за резултати поради отказ от съдействие от регистрирания одитор и възпрепятстване работата на инспекционния екип за изпълнение на възложената инспекция – във връзка със сигнал от ИДЕС по този повод е извършено разследване от екип на КПНРО, в резултат от което е потвърдено неправомерното поведение на регистрирания одитор.

В резултат на горепосоченото в продължение на 13 години е имало обективна невъзможност за съответните органи, поради действията и бездействията на регистрирания одитор Павел Любенов Димитров, да бъдат започнати и/или приключени проверки и инспекции за контрол върху качеството на професионалната дейност на същия, което е довело да неизпълнение изискванията на чл. 90, ал. 1 ЗНФОИСУ за минимален период, през който професионалната му дейност задължително трябва да бъде инспектирана. Съгласно разпоредбите на чл. 90, ал. 1 ЗНФОИСУ регистрираните одитори, които не извършват задължителен финансов одит на финансови отчети на предприятия от обществен интерес, подлежат на инспекции за гарантиране на качеството поне веднъж на 6 години въз основа на оценка на риска.

в)  Регистрираният одитор Павел Любенов Димитров не е отчитал професионалната си дейност за периода от 2009 г. до 2023 г. вкл. в съответствие със разпоредбите на закона, като за неотчитане по законоустановения ред на информация за професионалната му дейност за 2021 г. от ИДЕС му е наложена дисциплинарна мярка, потвърдена с влязло в сила Решение № 1357/07.02.2024 г. на Върховния административен съд.

За същото по същество нарушение за отчетната 2022 г. на регистрирания одитор е наложена нова, влязла в сила, дисциплинарна мярка от ИДЕС съгласно Решение № 04/11.01.2024 г. на Дисциплинарния съвет при професионалната организация.

Неспазване на законовите разпоредби относно отчитане на дейността на регистрирания одитор, вкл. непосочване от него на конкретните изпълнени ангажименти за независим финансов одит не позволява осъществяването на адекватна оценка на риска на одиторската практика и осъществяването на адекватен контрол върху професионалната му дейност, в резултат на което съответните органи (КПНРО и СККОУ при ИДЕС) са възпрепятствани да упражнят законоустановените си задължения за контрол върху качеството на професионалната дейност на регистрирания одитор.

г)  Регистрираният одитор Павел Любенов Димитров не е спазил разпоредбите на закона за поддържане на професионалната си квалификация за отчетен период 2019/2020 г. чрез участия в обучения, организирани от или с участието на ИДЕС, за което му е наложена дисциплинарна мярка от ИДЕС, потвърдена с влязло в сила Решение № 11764/29.11.2023 г. на Върховния административен съд.

За нарушение разпоредбите на закона за поддържане на професионалната си квалификация за 2022 г. на регистрирания одитор е наложена нова, влязла в сила, дисциплинарна мярка от ИДЕС съгласно Решение № 05/11.01.2024 г. на Дисциплинарния съвет при професионалната организация.

Регистрираният одитор е длъжен да посети през съответния отчетен период най-малко 20 часа обучения, организирани от или с участието на ИДЕС (професионалната квалификация на регистрираните одитори), което е отговорност и задължение на регистрирания одитор. В законодателството е отчетен рискът за обществените отношения от вреда, която може да причини доклад на регистриран одитор с недостатъчна компетентност, като за редуциране на този риск е въведено минимално изискване за годишно участие в обучения на регистрираните одитори, като в тази връзка ИДЕС организира специализирани за одита обучения, следи за високото им качество, както и отчита реалното присъствие на регистрираните одитори, което не може да се гарантира при организирани обучения от други частни организации.

Наложените на регистрирания одитор дисциплинарни мерки не показват резултат в подобряване на неговото професионално поведение. Оценката на качество на професионалната му дейност, дадена през 2024 г. от КПНРО и публикувана в регистъра по чл. 20 ЗНФОИСУ, е оценка „Г“ – професионалната дейност на регистрирания одитор не е в съответствие спрямо съществените аспекти на изискванията на одиторските стандарти и законовите изисквания, което поставя под съмнение продължаването на дейността. Оценката ясно показва, че със своите действия и бездействия регистрираният одитор създава заплахи за обществения интерес като изразява одиторски мнения върху финансовите отчети на свои клиенти, без да е налице качествено изпълнение на ангажиментите за независим финансов одит.

2.    Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори не е установила наличието на смекчаващи отговорността на регистрирания одитор факти и обстоятелства, които следва да бъдат отчетени.

Надзорната мярка има превантивен характер и се прилага с цел недопускане по-нататъшното извършването на констатираните пропуски, несъответствия и нарушения в бъдещи ангажименти за независим  финансов одит.

Основание за прилагане на превантивната административна мярка е явната, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност от допускане на подобни нарушения, имайки предвид установените при инспекцията системни пропуски и нарушения в професионалната дейност на одитора. Така лицето, спрямо което е приложено надзорната мярка, ще има възможност за в бъдеще да приведе професионалната си дейност в съответствие с установените изисквания.